My life has been guided by an unseen piano player, who is actually typing this now. - John Lennon

rain, I don't mind

Араминта Помиярката вечно се смяфкаше. Смяфкаше се ту на това, ту на ония. Смяфкаше се вечно. Много разни враждани се влеждаха в нея и си казваха :'Защо ли пък постоянно се смяфка тая Араминта Помиярката?'. Никога не можаха да подпечатнат защо тя винаги се смяфкаше навсякакво.
- Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! - казваха си някои луде. - Все пак се надявам, раздира се че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновенно с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
- Хии! Хии! Хии! - смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
- Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
това струскаше тъпниците и крокондуктора.
- Защо постоянно се смяфка тая подметка? - Застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
'Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам. - каза Араминта на себе си самата лично за себе си. - Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.'
Имаше право, разпира се много тора биха лискали.
Араминта Помиярката си имаше мероприятел, който изобщо не разбираше от майтап. 'Абе, нека се радва, докато може!' -казваше той. Добър човек.
- Моля ти се, Араминта, кажи ми, какво те кара да се смяфкаш толкова често? Ама да бе, да, аз понякога съвсем цирозно се бяспокоя, като започнеш с този кисък твой и предизвика той върнения безброй и биспокойствие сред сейменството ми и моите близги.
При някое подобно избълвление Араминта избъхваше в още по-силен смяф, стигащ почти до границата на кистерията. Тя пищеше :'Хии! Хии! Хии!' - като да биваше обладавана от нечестивия.

This is ex-Beatle, John Lennon. I've been wanting to write you, but I guess I didn't really want to face reality. I never do this, this is why I take drugs. Reality frightens me and paranoids me. True, I have a lot of money... but basically, I'm afraid to face the problems of life. Let me begin to say, I regret that I said the Beatles were more popular than Jesus. I don't even like myself anymore — guilt. My Cousin, Marilyn McCabe has tried to help me. She told me you were praying for me. … I want happiness. I don't want to keep up with drugs... Explain to me what Christianity can do for me. Is it phoney? Can He love me? I want out of Hell. I am, I hate to say, under the influence of pills now. I can't stop. I only wish I could thank you for caring.