Living is easy with eyes closed, misunderstanding all you see. It's getting hard to be someone but it all works out. It doesn't matter much to me. Le… - John Lennon

Living is easy with eyes closed
Misunderstanding all you see
It's getting hard to be someone
But it all works out
It doesn't matter much to me.

Living is easy with eyes closed, misunderstanding all you see

It doesn't matter who you love, where you love, why you love, when you love or how you love, it only matters that you love!

Араминта Помиярката вечно се смяфкаше. Смяфкаше се ту на това, ту на ония. Смяфкаше се вечно. Много разни враждани се влеждаха в нея и си казваха :'Защо ли пък постоянно се смяфка тая Араминта Помиярката?'. Никога не можаха да подпечатнат защо тя винаги се смяфкаше навсякакво.
- Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! - казваха си някои луде. - Все пак се надявам, раздира се че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновенно с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
- Хии! Хии! Хии! - смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
- Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
това струскаше тъпниците и крокондуктора.
- Защо постоянно се смяфка тая подметка? - Застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
'Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам. - каза Араминта на себе си самата лично за себе си. - Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.'
Имаше право, разпира се много тора биха лискали.
Араминта Помиярката си имаше мероприятел, който изобщо не разбираше от майтап. 'Абе, нека се радва, докато може!' -казваше той. Добър човек.
- Моля ти се, Араминта, кажи ми, какво те кара да се смяфкаш толкова често? Ама да бе, да, аз понякога съвсем цирозно се бяспокоя, като започнеш с този кисък твой и предизвика той върнения безброй и биспокойствие сред сейменството ми и моите близги.
При някое подобно избълвление Араминта избъхваше в още по-силен смяф, стигащ почти до границата на кистерията. Тя пищеше :'Хии! Хии! Хии!' - като да биваше обладавана от нечестивия.

People like me are aware of their so-called genius at ten, eight, nine. . . . I always wondered, ``Why has nobody discovered me?'' In school, didn't they see that I'm cleverer than anybody in this school? That the teachers are stupid, too? That all they had was information that I didn't need? I got fuckin' lost in being at high school. I used to say to me auntie
``You throw my fuckin' poetry out, and you'll regret it when I'm famous, '' and she threw the bastard stuff out. I never forgave her for not treating me like a fuckin' genius or whatever I was, when I was a child. It was obvious to me. Why didn't they put me in art school? Why didn't they train me? Why would they keep forcing me to be a fuckin' cowboy like the rest of them? I was different
I was always different. Why didn't anybody notice me? A couple of teachers would notice me, encourage me to be something or other, to draw or to paint - express myself. But most of the time they were trying to beat me into being a fuckin' dentist or a teacher