هناك خط رفيع بين الأمومة والفاشية - Elif Şafak

بعد هذه الحادثة، فهم جهان أن سر معلمه لا يكمن في الشدة لأنه ليس فظا أصلا، ولا في جبروته لأنه ليس متجبرا، انما في قدرته على التكيف مع التغييرات والكوارث وإعادة بناء نفسه مرات ومرات من جديد... وإذا كان جهان قد من خشب وداؤود من معدن ونيقولا من حجر ويوسف من زجاج، فإن سنان كان مصنوعا من ماء جار... فكلما حدث انسداد في مجراه، كان يجري من تحت ومن حول ومن فوق قدر استطاعته. كان يجد طريقه بين الشقوق ليظل منسابا إلى. الامام

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас.
Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие.
Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Her mother had once told her that childhood was a big, blue wave that lifted you up, carried you forth and, just when you thought it would last forever, vanished from sight. You could neither run after it nor bring it back. But the wave, before it disappeared, left a gift behind – a conch shell on the shore. Inside the seashell were stored all the sounds of childhood.