PREMIUM FEATURE
Advanced Search Filters
Filter search results by source, date, and more with our premium search tools.
Bütün tutkular bir trajedi gibi son bulur. Tek yanlı her şey, ölümle biter -işte duygu felsefesi- işte hayal gücü felsefesi, işte düşünce felsefesi. … - Novalis
" "Bütün tutkular bir trajedi gibi son bulur. Tek yanlı her şey, ölümle biter -işte duygu felsefesi- işte hayal gücü felsefesi, işte düşünce felsefesi. Bütün hayat, yaşlılık ve ölümle son bulur. Her şiirde trajik bir yan vardır. Hakikî şakanın temelinde ciddiyet yatar. Farsın, kukla oyunun, en renkli hayatın, âdînin, trajik etkisi.
Turkish
Collect this quote
About Novalis
Baron Georg Philipp Friedrich von Hardenberg (2 May 1772 – 25 March 1801) was an author, philosopher and poet of early German Romanticism. He is most commonly known by the pseudonym Novalis (denoting a "clearer of new land" — derived from a tradition of his ancestors, who had called themselves de Novali).
Biography information from Wikiquote
Also Known As
Alternative Names:
Georg Philipp Friedrich Freiherr von Hardenberg
•
Friedrich von Hardenberg
Related quotes. More quotes will automatically load as you scroll down, or you can use the load more buttons.
Additional quotes by Novalis
Limited Time Offer
Premium members can get their quote collection automatically imported into their Quotewise collections.
"159. За да определим Аза, трябва да го съотнесем към нещо. Съотнасянето става чрез различия - и двете с помощта на тезата за абсолютна сфера на съществуването. Това е голото съществуване или хаосът.
Ако би имало и една по-висша сфера, то това би била сферата между битие и небитие, витаенето между двете - нещо неизразимо; и тук именно имаме понятието за живот.
Животът не може да бъде нищо друго. Човекът умира, материята остава, междинното звено, ако мога да се изразя така, между материя и унищожение го няма, материята става неопределяема, всичко си присвоява каквото може.
Тук философията спира и трябва да спре; защото животът се състои тъкмо в това, че не може да бъде разбран.
Всяка философия може да има за предмет само битието. Човекът усеща границата, която обгражда всичко за него и самия него - това е първото действие; той трябва да вярва в нея, колкото и сигурно да знае всичко друго. Следователно тук ние още не сме трансцендентни, а сме един Аз и за Аза.
За да разбере самия себе си, Азът трябва да си представи една друга, еднаква с него същност, сякаш да я анатомизира. Тази друга, еднаква нему същност не е нищо друго освен самият Аз. Той възприема акта на тази алиенация и съответно производство също така само посредством този мисловен препарат, открива, че при него самия трябва да бъде същото, че действието при него не се осъществява по друг начин, който да предхожда тази рефлексия...
Естествено движение на рефлексията към резултата и от резултата към рефлексията - като резултат на резултата.
Животът е нещо съставено от синтеза, теза и антитеза и все пак нито едно от трите.
Всички последващи тези, синтези и антитези трябва да имат съдържанието на тезата и формата на първата синтеза и антитеза. Следователно битието трябва да бъде характерът на всички тези, а разделянето и съотнасянето - характерът на всички антитези и синтези.
Не е ли всяка философия възможна само за употреба или за нуждите на рефлексията?
Ето защо тя трябва да бъде догматична и да изглежда транс
Loading...