You say you love me, but you have no idea what love is; you're just mouthing words you've memorized because you think they sound good! - Colleen McCullough

There is a legend about a bird which sings only once in it's life, more beautifully than any other creature on the face of the earth. From the moment it leaves it's nest, it searches for a thorn tree, and does not rest until it has found one. Then, it impales it's breast on the longest, sharpest thorn. But as it is dying, it rises above it's own agony to outsing the Lark and the Nightingale. The Thornbird pays it's life for that one song, and the whole world stills to listen, and God in his heaven smiles, as it's best is brought only at the cost of great pain; Driven to the thorn with no knowledge of the dying to come. But when we press the thorn to our breast, we know, we understand.... and still, we do it.

— Съмнявах се в себе си, Рейн. Винаги съм се съмнявала. И може би винаги ще се съмнявам. — О, херцхен, надявам се, че няма да е така. За мен никога не ще има друга. Само ти. Цял свят го знае от години. Но обясненията в любов не значат нищо. Бих могъл да ти ги повтарям, да крещя дори, без да разсея ни най-малко съмненията ти. Затова не ти говорих за любовта си, Джъстийн; преживявах я. Как можеш да се съмняваш в чувствата на най-верния си поклонник?

Сълзитe я заслепяваха, сърцето й бе свито от непозната до сега болка, защото никога преди не бе притежавала нещо, заради което да тъгува