Islands of memory begin to rise above the river of his life. At first they are little uncharted islands, rocks just peeping above the surface of the … - Romain Rolland

Но нима имаше нужда да чете или наблюдава другите? Достатъчно ѝ бе да надникне в самата себе си. Това бледо, угаснало съществуване, гледано отвън, лумваше толкова силно, когато човек се вгледаше в него! Какъв пълнокръвен живот! Колко спомени, колко неподозирани съкровища!... Съществували ли бяха някога наистина? Те бяха реални, разбира се, защото тя ги чувствуваше такива... О, посредствени съществования, които вълшебната пръчка на бляна преобразява коренно!

The true man of culture is not he who makes of himself and his ideal the center of the universe, but who looking around him sees, as in the sky the stream of the Milky Way, thousands of little flames which flow with his own; and who seeks neither to absorb them nor to impose upon them his own course, but to give himself the religious persuasion of their value and of the common source of the fire by which all alike are fed.

Everything is music for the born musician.