Куда же мы идем? Всегда домой. - Novalis

Oh draw at my heart, love,
Draw till I'm gone,
That, fallen asleep, I
Still may love on.
I feel the flow of
Death's youth-giving flood
To balsam and ether
Transform my blood — I live all the daytime
In faith and in might
And in holy fire
I die every night.

Актът на надскачане на себе си е навсякъде най-висшият, изначалният момент, генезисът на живота... Така всяка философия започва там, където философстващият философства себе си, т.е. едновременно разгражда себе си... и се самообновява... Така всяка жива моралност започва с това, че от добродетелност извършвам нещо против добродетелта; с това започва животът на добродетелта, чрез който капацитетът ѝ нараства до безкрайност.

There is an energy which springs from sickness and debility: it has a more powerful effect than the real, but, sadly, expires in an even greater infirmity.