A handful of sand contains about 10,000 grains, more than the number of stars we can see with the naked eye on a clear night. But the number of stars… - Carl Sagan

Meanwhile the Cosmos is rich beyond measure: the total number of stars in the universe is greater than all the grains of sand on all the beaches of the planet Earth.

Ако всеки човешки мозък имаше само един синапс, което би означавало монументална глупост, ние бихме били способни само на две мозъчни състояния. Ако имахме два синапса, тогава 2 на втора - 4 състояния; три синапса - 2 на трета = 8 състояния; или казано общо, при N синапса - 2 на N състояния. Но човешкият мозък се характеризира с около 10 на 13 синапса. Така броят на различните състояния на човешкия мозък е 2 на тази степен; т.е. умножено по себе си десет трилиона пъти. Това е невъобразимо число, много по-голямо например от общия брой на елементарните частици (електрони и протони) в цялата Вселена, което е много под 2 на степен 10 на 13. Поради този огромен брой на функционално различни конфигурации на човешкия мозък няма двама души, дори сред отгледаните заедно еднояйчни близнаци, между които да има особено силна мозъчна прилика. Тези огромни числа може би обясняват и непредсказуемостта на човешкото поведение и онези моменти, в които с постъпките си успяваме да изненадаме дори себе си. Действително, изправени пред тези числа, странното е, че в човешкото поведение изобщо има някакви закономрности. Отговорът може би е, че всички възможни мозъчни състояния далеч не са оползотворени и вероятно съществуват огромен брой умствени конфигурации, които никога не са осъществявани или дори загатвани за което и да било човешко същество в историята на човечеството. От такава перспектива всяко човешко създание е истинска рядкост и светостта на отделния човешки живот става напълно достоверно етично последствие.

with rare exceptions (chiefly the social insects), mammals and birds are the only organisms to devote substantial attention to the care of their young; an evolutionary development that, through the long period of plasticity which it permits, takes advantage of the large information-processing capability of the mammalian and primate brains. Love seems to be an invention of the mammals.

Science is more than a body of knowledge; it is a way of thinking. I have a foreboding of an America in my children’s or grandchildren’s time — when the United States is a service and information economy; when nearly all the key manufacturing industries have slipped away to other countries; when awesome technological powers are in the hands of a very few, and no one representing the public interest can even grasp the issues; when the people have lost the ability to set their own agendas or knowledgeably question those in authority; when, clutching our crystals and nervously consulting our horoscopes, our critical faculties in decline, unable to distinguish between what feels good and what’s true, we slide, almost without noticing, back into superstition and darkness.

The dumbing down of America is most evident in the slow decay of substantive content in the enormously influential media, the 30-second sound bites (now down to 10 seconds or less), lowest common denominator programming, credulous presentations on pseudoscience and superstition, but especially a kind of celebration of ignorance.