The public has lost the habit of movie-going because the cinema no longer possesses the charm, the hypnotic charisma, the authority it once commanded… - Federico Fellini

Често ме питат дали Марчело е вторият ми Аз. Марчело Мастрояни е много неща за много хора. За мен той не е вторият ми Аз. Той е Марчело, актьор, който пасва съвършено на онова, което искам от него, и може да се огъва на всички страни подобно на човека-„каучук“. Като приятел е съвършен – той е от онези приятели, които се срещат в английската художествена литература, където от благородни съображения мъже, които са едни за други като братя, залагат живота си един за друг. Нашето приятелство е такова или там както си го представяте – защото ще трябва да си го представите, тук като в реалния живот, освен когато работим заедно, никога, ама практически почти никога не се виждаме. Вероятно това е една от причините приятелството ни да е съвършено, понеже всеки от двамата може да си въобразява, че другият е винаги на разположение. Не сме се проверявали никога,. Вярвам в него повече, отколкото на себе си, защото знам, че аз самият всъщност не съм приятел, на когото би могло да се разчита. Може би Марчелино ми вярва повече, защото познава по-добре себе си. Помежду ни никога не е имало неискреност. Играем, но без претенции. В искрената игра си има своеобразна истина.

No.. no questo tipo no, non è capace. Questo vuole prendere tutto, arraffare tutto, non sa rinunciare a niente; cambia strada ogni giorno perché ha paura di perdere quella giusta, e sta morendo, come dissanguato.

If there were a little more silence, if we all kept quiet...maybe we could understand something.