The party was beginning to get noisy—not boisterous, but noisy. It was beginning to acquire that stale air of futility to which, in the end, all part… - Clifford D. Simak

Не, мислех си, не можеш да тръгнеш назад през праха на миналите години, през спомените, през събитията, през промените, настъпили в теб и нея, и да се опиташ да си върнеш някой ден или дори час. А и да ти се удаде това, няма да можеш да го очистиш от наслоилия се прах и никога не ще му върнеш предишния блясък. Но може би той никога не е бил бляскъв? Може би ти сам си го измислил такъв през дългите часове на самотата…
Нищо чудно, ако такъв светъл ден или час идва само веднъж в живота на човека, и то не на всеки човек. Възможно е да съществува закон, който да не позволява той да се повтори.

Here, in this waiting room, one could see a cross section of them — the hoppers, the creepers, the crawlers, the wrigglers, and rollers that came from the many planets, from so many stars. Earth was the galactic melting pot, he thought, a place where beings from the thousand stars met and mingled to share their thoughts and cultures.

Pues esto no es nada risible. Se trata sólo de un arco y una flecha, pero no es risible. Pudo haberlo sido en otro tiempo, pero la historia destruyó la comicidad de muchas cosas. Si el arco es un chiste, también lo es entonces la bomba atómica y lo mismo el polvo pestífero que barrió ciudades enteras, y lo mismo el cohete sibilante que se eleva y cae a quince mil kilómetros de distancia matando a un millón de personas.