اننا نكون قد قاربنا ان نستفيق حين نحلم اننا نحلم - Novalis

The rude, discursive Thinker is the Scholastic (Schoolman Logician). The true Scholastic is a mystical Subtlist; out of logical Atoms he builds his Universe; he annihilates all living Nature, to put an Artifice of Thoughts (Gedankenkunststuck, literally Conjuror's-trick of Thoughts) in its room. His aim is an infinite Automaton. Opposite to him is the rude, intuitive Poet: this is a mystical Macrologist: he hates rules and fixed form; a wild, violent life reigns instead of it in Nature; all is animate, no law; wilfulness and wonder everywhere. He is merely dynamical. Thus does the Philosophic Spirit arise at first, in altogether separate masses. In the second stage of culture these masses begin to come in contact, multifariously enough; and, as in the union of infinite Extremes, the Finite, the Limited arises, so here also arise "Eclectic Philosophers" without number; the time of misunderstanding begins. The most limited is, in this stage, the most important, the purest Philosopher of the second stage. This class occupies itself wholly with the actual, present world, in the strictest sense. The Philosophers of the first class look down with contempt on those of the second; say, they are a little of everything, and so nothing; hold their views as the results of weakness, as Inconsequentism. On the contrary, the second class, in their turn, pity the first; lay the blame on their visionary enthusiasm, which they say is absurd, even to insanity.

"159. За да определим Аза, трябва да го съотнесем към нещо. Съотнасянето става чрез различия - и двете с помощта на тезата за абсолютна сфера на съществуването. Това е голото съществуване или хаосът.
Ако би имало и една по-висша сфера, то това би била сферата между битие и небитие, витаенето между двете - нещо неизразимо; и тук именно имаме понятието за живот.
Животът не може да бъде нищо друго. Човекът умира, материята остава, междинното звено, ако мога да се изразя така, между материя и унищожение го няма, материята става неопределяема, всичко си присвоява каквото може.
Тук философията спира и трябва да спре; защото животът се състои тъкмо в това, че не може да бъде разбран.
Всяка философия може да има за предмет само битието. Човекът усеща границата, която обгражда всичко за него и самия него - това е първото действие; той трябва да вярва в нея, колкото и сигурно да знае всичко друго. Следователно тук ние още не сме трансцендентни, а сме един Аз и за Аза.
За да разбере самия себе си, Азът трябва да си представи една друга, еднаква с него същност, сякаш да я анатомизира. Тази друга, еднаква нему същност не е нищо друго освен самият Аз. Той възприема акта на тази алиенация и съответно производство също така само посредством този мисловен препарат, открива, че при него самия трябва да бъде същото, че действието при него не се осъществява по друг начин, който да предхожда тази рефлексия...
Естествено движение на рефлексията към резултата и от резултата към рефлексията - като резултат на резултата.
Животът е нещо съставено от синтеза, теза и антитеза и все пак нито едно от трите.
Всички последващи тези, синтези и антитези трябва да имат съдържанието на тезата и формата на първата синтеза и антитеза. Следователно битието трябва да бъде характерът на всички тези, а разделянето и съотнасянето - характерът на всички антитези и синтези.
Не е ли всяка философия възможна само за употреба или за нуждите на рефлексията?
Ето защо тя трябва да бъде догматична и да изглежда транс

The ideal of Morality has no more dangerous rival than the ideal of highest Strength, of most powerful life; which also has been named (very falsely as it was there meant) the ideal of poetic greatness. It is the maximum of the savage; and has, in these times, gained, precisely among the greatest weaklings, very many proselytes. By this ideal, man becomes a Beast-Spirit, a Mixture; whose brutal wit has, for weaklings, a brutal power of attraction.