I can remember staring at the orphanage and feeling envy. - George Carlin

The reason I prefer the sledgehammer to the rapier and the reason I believe in blunt, violent, confrontational forms for the presentation of my ideas is because I see that what’s happening to the lives of people is not rapierlike, it is not gentle, it is not subtle. It is direct, hard and violent. The slow violence of poverty, the slow violence of untreated disease. Of unemployment, hunger, discrimination. This isn’t the violence of some guy opening fire with an Uzi in a McDonald’s and forty people are dead. The real violence that goes on every day, unheard, unreported, over and over, multiplied a millionfold.

"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но пистигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволяв

I would never want to be a member of a group whose symbol was a man nailed to two pieces of wood.