You are led through your lifetime by the inner learning creature, the playful spiritual being that is your real self. Don't turn away from possible f… - Richard Bach

You're always free to change your mind
and choose a different future, or a different past.

Don't turn away from possible futures before you're certain you don't have anything to learn from them.

You are led through your lifetime by the inner learning creature, the playful spiritual being that is your real self.

You are led through your lifetime by the inner learning creature, the playful spiritual being that is your real self. Don't turn away from possible futures before you're certain you don't have anything to learn from them.

In order to live free and happily, you must sacrifice boredom. It is not always an easy sacrifice.

„...Има моменти, когато ни се струва, че и един-единствен дракон, че дори и един храбър рицар не е останал на света. Никоя принцеса не броди сред тайнствените гори, за да омагьоса сърни и пеперуди със своята усмивка. Има такива мигове, когато ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви вълшебства и приключения не могат вече да се случат с нас. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги. И какво щастие е за човека да разбере, че това съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията… Те всички не само съществуват тук й сега, но те са всичко, което някога е съществувало на земята.

В нашия век, разбира се, одеждите им са различни. Драконите днес са облечени в официални костюми, скрити зад маската на високи постове и служби. Само да посмеем да вдигнем погледа си, който все е забит в земята, или да свием надясно вместо наляво, както ни се заповядва, и веднага демоните на обществото ще завият и зафучат насреща ни. Толкова лукави са станали външните форми на нещата, че принцесите и рицарите понякога могат да останат скрити едни за други, дори скрити от самите себе си...

The classes changed, with years, from wide soaring poems in flight to hushed talk about Jonathan before and after practice; to long involved recitations on the sand about the Divine One, with no flying ever done by anybody. Fletcher and the other students of Jonathan were at turns puzzled and correctful and firm and furious at the change, but they were helpless to stop it. They were honored, and worse — revered, but they were no longer heard, and the birds who practiced flying were fewer and fewer.