When a man has fulfilled all four of these requisites - to be wide awake, to have fear, respect, and absolute assurance - there are no mistakes for w… - Carlos Castañeda

Anything is one of a million paths. Therefore you must always keep in mind that a path is only a path; if you feel you should not follow it, you must not stay with it under any conditions. To have such clarity you must lead a disciplined life. Only then will you know that any path is only a path and there is no affront, to oneself or to others, in dropping it if that is what your heart tells you to do. But your decision to keep on the path or to leave it must be free of fear or ambition. I warn you. Look at every path closely and deliberately. Try it as many times as you think necessary.

This question is one that only a very old man asks. Does this path have a heart? All paths are the same: they lead nowhere. They are paths going through the bush, or into the bush. In my own life I could say I have traversed long long paths, but I am not anywhere. Does this path have a heart? If it does, the path is good; if it doesn't, it is of no use. Both paths lead nowhere; but one has a heart, the other doesn't. One makes for a joyful journey; as long as you follow it, you are one with it. The other will make you curse your life. One makes you strong; the other weakens you.

Before you embark on any path ask the question: Does this path have a heart? If the answer is no, you will know it, and then you must choose another path. The trouble is nobody asks the question; and when a man finally realizes that he has taken a path without a heart, the path is ready to kill him. At that point very few men can stop to deliberate, and leave the path. A path without a heart is never enjoyable. You have to work hard even to take it. On the other hand, a path with heart is easy; it does not make you work at liking it.

Shamanism is a journey of return. A warrior returns victorious to the spirit, having descended into hell. And from hell he brings trophies. Understanding is one of his trophies.

Описах й начина, по който дон Хуан ме бе накарал да разбера какво се има предвид под безупречност. Веднъж с него се изкачвахме по една много стръмна клисура, когато един огромен молоз се откърти от мястото си на скалата и полетя надолу със страшна сила, като се приземи на дъното на каньона на около 20–30 метра от мястото, където стояхме. Поради размерите на молоза падането му бе много впечатляващо събитие. Дон Хуан се възползва от възможността за един драматичен урок. Той каза, че силата, която управлява съдбите ни, е извън нас и няма нищо общо с нашите волеви действия. Понякога тази сила ще ни накара да спрем и да се наведем, за да си завържем обувките, както аз току-що бях направил. Карайки ни да спрем, тази сила ни кара да спечелим един ценен миг. Ако бяхме продължили да вървим, онзи огромен молоз без съмнение щеше да се стовари върху нас и да ни смаже. Някой друг път, обаче, в някоя друга клисура, същата тази външно определяща сила отново ще ни накара да спрем и да се наведем, за да си завържем обувките, докато друг молоз се откъртва точно над мястото, където стоим. Карайки ни да спрем, тази сила ни кара да загубим един ценен миг. В този случай, ако бихме продължили да вървим, бихме се спасили. Дон Хуан каза, че предвид абсолютната липса на контрол от моя страна върху силите, които решават съдбата ми, единствената ми свобода в онази клисура се състояла в това безупречно да завържа обувките си.