"I really felt I had lost my body, don Juan." "You did." "You mean, I really didn't have a body?" "What do you think yourself?" "well, I don't know. … - Carlos Castañeda

"Are you angry at me, don Juan?" I asked when he returned. He seemed surprised at my question.
"No! I'm never angry at anybody! No human being can do anything important enough for that. You get
angry at people when you feel that their acts are important. I don't feel that way any longer."

My benefactor told me that my father and mother had lived and died just to have me, and that their own parents had done the same for them. He said that warriors were different in that they shift their assemblage points enough to realize the tremendous price that has been paid for their lives. This shift gives them the respect and awe that their parents never felt for life in general, or for being alive in particular.

Описах й начина, по който дон Хуан ме бе накарал да разбера какво се има предвид под безупречност. Веднъж с него се изкачвахме по една много стръмна клисура, когато един огромен молоз се откърти от мястото си на скалата и полетя надолу със страшна сила, като се приземи на дъното на каньона на около 20–30 метра от мястото, където стояхме. Поради размерите на молоза падането му бе много впечатляващо събитие. Дон Хуан се възползва от възможността за един драматичен урок. Той каза, че силата, която управлява съдбите ни, е извън нас и няма нищо общо с нашите волеви действия. Понякога тази сила ще ни накара да спрем и да се наведем, за да си завържем обувките, както аз току-що бях направил. Карайки ни да спрем, тази сила ни кара да спечелим един ценен миг. Ако бяхме продължили да вървим, онзи огромен молоз без съмнение щеше да се стовари върху нас и да ни смаже. Някой друг път, обаче, в някоя друга клисура, същата тази външно определяща сила отново ще ни накара да спрем и да се наведем, за да си завържем обувките, докато друг молоз се откъртва точно над мястото, където стоим. Карайки ни да спрем, тази сила ни кара да загубим един ценен миг. В този случай, ако бихме продължили да вървим, бихме се спасили. Дон Хуан каза, че предвид абсолютната липса на контрол от моя страна върху силите, които решават съдбата ми, единствената ми свобода в онази клисура се състояла в това безупречно да завържа обувките си.