Oh, how crafty of religion, I cried out indignantly, to transplant rewards and punishments into a future life in order to comfort cowards and the ens… - Nikos Kazantzakis

In religions which have lost their creative spark, the gods eventually become no more than poetic motifs or ornaments for decorating human solitude and walls.

متى أنزوي أخيرا في الوحدة ، بمفردى ، دون رفاق ، دون فرح أو حزن ، لايصحبنى سوى اليقين المقدسى بأن كل شيء ليس إلا حلما ؟ متى أعتزل فرحا مع أسمالي البالية – دون شهوات –فى الجبل؟

متى أختلى بعد أن أتبين أن جسدي ليس إلا مرضا و جريمة وشيخوخة و موتا، فى الغابة حرا ،دون خوف ،مليئا بالفرح؟ متى ؟ متى ؟

Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?
Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш цялата отговорност, каквото и да правиш, какъвто и да станеш.
И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.
И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.