Fools, art is a heavy task, more heavy than gold crowns;
it's far more difficult to match firm words than armies,
they're disciplined troops, unconqu… - Nikos Kazantzakis
""
Fools, art is a heavy task, more heavy than gold crowns; it's far more difficult to match firm words than armies, they're disciplined troops, unconquered, to be placed in rhythm, the mind's most mighty foe, and not disperse in air. I'd give, believe me, a whole land for one good song, for I know well that only words, that words alone, like the high mountains, have no fear of age or death.
English
Collect this quote
About
Nikos Kazantzakis
Nikos Kazantzakis (18 February 1883 – 26 October 1957) was a Greek novelist, poet, playwright and philosopher.
Biography information from
Wikiquote·
Portrait adapted from
Wikimedia Commons, Μουσείο N. Καζαντζάκη / Kazantzakis Museum (CC BY)
پیرزن گدایی جلوی زوربا رو گرفت و پرسید:دین و ایمان داری ؟
زوربا گفت :آره
پیر زن گفت :پس 5 سکه به من بده
زوربا پولو داد و به اربابش گفت :این !طرفا دین و ایمان خیلی ارزونه؛ فقط 5 سکه
Enlighten the dark blood of your ancestors, shape their cries into speech, purify their will, widen their narrow, unmerciful brows. This is your second duty. For you are not only a slave. As soon as you were born, a new possibility was born with you, a free heartbeat stormed through the great sunless heart of your race.
Try QuoteGPT
Chat naturally about what you need. Each answer links back to real quotes with citations.
Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата? Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш цялата отговорност, каквото и да правиш, какъвто и да станеш. И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното. И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.
