In Paris, everybody wants to be an actor; nobody is content to be a spectator. - Jean Cocteau

По едно време, в началото, аз те ревнувах и от съня ти. Питах се: къде ли отива, когато спи? Какво вижда? А ти се усмихваше, протягаше се, затова аз започнах да мразя хората, които сънуваш. Често те будех, за да ги пропъдиш. Но ти обичаше да сънуваш и се разяряваше, че те събуждам. Не можех да понасям невъзмутимата ти физиономия.

À force de ne jamais réfléchir, on a un bonheur stupide.

In two weeks, despite these notes, I shall no longer believe in what I am experiencing now. One must leave behind a trace of this journey which memory forgets. One must, when this is impossible, write or draw without responding to the romantic solicitations of pain, without enjoying suffering like music, tieing a pen to one's foot if need be, helping the doctors who can learn nothing from laziness.