...the secret of the Great Stories is that they <i>have</i> no secrets. The Great Stories are the ones you have heard and want to hear again. The one… - Arundhati Roy

Рахел пристъпи към брака, както пътникът пристъпва към свободен стол в чакалнята на летището. С намерението да седне. Замина с него за Бостън.

Когато Лари дължеше жена си в своите обятия с бузата ù, опряна до сърцето му, той се извисяваше достатъчно над нея, за да вижда върха на главата ù, буйната тъмна коса. Когато докосваше с пръст ъгълчето на устата ù, усещаше едно лекичко пулсиране. Обичаше това ъгълче. Това слабо, едва доловимо потрепване под кожата ù. Пипаше го, слушаше с очи като очакващ баща, който усеща как нероденото му бебе рита в утробата на майка си.

Държеше я в ръцете си като подарък. Като нещо, дадено му с любов. Нещо кротко и малко. Безкрайно ценно.

Но когато се любеха, оставаше обиден от очите ù. Те сякаш не бяха нейни, а принадлежаха на друг. На някого, който наблюдава отстрани. Гледа към морето през прозореца. Гледа лодка в реката. Или гледа човек, който върви през мъглата с шапка на глава.

Той се вбесяваше, защото не знаеше какво означава този поглед. Обясняваше си го като нещо между безразличието и отчаянието. Не знаеше, че по света има места, като страната, откъдето бе дошла Рахел, където различните видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е отчайващо.

I do what I do, and write what I write, without calculating what is worth what and so on. Fortunately, I am not a banker or an accountant. I feel that there is a time when a political statement needs to be made and I make it.

I remember sitting in a lecture hall in a college in Hyderabad in front of an audience of five or six hundred students. On my left, chairing the event, was the vice-chancellor of the university. On my right, a professor of poetry. The vice-chancellor whispered in my ear, “You shouldn’t spend any more time on fiction. Your political writing is the thing to concentrate on.” The professor of poetry whispered, “When will you get back to writing fiction? That is your true calling. This other stuff you do is just ephemeral.”... Sitting between the two professors, I enjoyed their contradictory advice.