My dreams, my dreams! What has become of their sweetness? What indeed has become of my youth? - Alexander Pushkin

The clock of doom had struck as fated;
the poet, without a sound,
let fall his pistol on the ground.

Знам, дами недостъпни има,
далеч от страстите, шума,
студени, чисти като зима,
непостижими за ума — такива модни и надменни,
със добродетели вродени.
Признавам, че от тях странях,
че на челата им четях
на ада надписа ужасен:
„Надежда всяка остави“.

Кто жил и мыслил, тот не может
В душе не презирать людей;
Кто чувствовал, того тревожит
Призрак невозвратимых дней:
Тому уж нет очарований,
Того змия воспоминаний,
Того раскаянье грызет.