Translation is the art of failure. - Umberto Eco

"Комунистите твърдят, че религията е опиумът за народите. Вярно е, защото помага да се държат изкъсо поданиците ...
...бих казал, че религията е кокаинът на народите, защото религията е тласкала и тласка хората към войни, към избиване на неверниците и това е така и с християните, и с мюсюлманите, и с другите идолопоклонници, а пък ако преди негрите в Африка се задоволяваха само с кланета помежду си, мисионерите ги покръстиха и ги превърнаха в колониална армия, много подходяща да умира на фронта и да изнасилва бели жени едва-що влязла в града. Човеците никога не причиняват зло с толкова убеденост и ентусиазъм, колкото когато го правят по силата на религиозните си убеждения."
("Пражкото гробище")

The sign is usually considered as a correlation between a signifier and a signified (or between expression and content) and therefore as an action between pairs. Semiosis is, according to Peirce, "an action, or influence, which is, or involves, an operation of three subjects, such as a sign, its object, and its interpretant, this tri-relative influence not being in any way resolvable into an action between pairs".

I transcribe my text with no concern for timeliness. In the years when I discovered the Abbé Vallet volume, there was a widespread conviction that one should write only out of a commitment to the present, in order to change the world. Now, after ten years or more, the man of letters (restored to his loftiest dignity) can happily write out of pure love of writing. And so I now feel free to tell, for sheer narrative pleasure, the story of Adso of Melk, and I am comforted and consoled in finding it immeasurably remote in time (now that the waking of reason has dispelled all the monsters that its sleep had generated), gloriously lacking in any relevance for our day, atemporally alien to our hopes and our certainties.