The fact that something so fragile, so unbearably tender had survived, had been allowed to exist, was a miracle. - Arundhati Roy

Ammu's tears made everything that had so far seemed unreal, real.

В онези ранни смътни години, за които едва си спомняха, когато животът беше пълен с множество начала, но липсваха краища, когато всичко им се струваше завинаги, Еста и Рахел заедно се възприемаха като мен, а поотделно, насаме, като Ние или Нас. Сякаш бяха някаква странна порода сиамски близнаци, разделени физически, но с обща самоличност.
Сега, след толкова години, Рахел още пази спомена как една нощ се бе събудила от собствения си смях, породен от някакъв смешен сън на Еста.
Помни и други неща, които не би трябвало да помни.

In those early amorphous years of life, when memory had only just begun, when life was full of Beginnings and no Ends, and everything was Forever