Само в глупавите книжлета живите са разделени на два лагера и нямат никакъв допир. А всъщност всичко така се преплита! Трябва да си ужасно нищожество… - Boris Pasternak

„Тя не държи да се харесва — мислеше си той, — да бъде красива, чаровна. Пренебрегва тази страна от женската същност и сякаш сама се наказва, задето е толкова хубава. И тази горда враждебност към себе си десеторно увеличава чара й.

Колко е хубаво всичко, което прави. Чете така, сякаш това не е висша човешка дейност, а е нещо най-просто, достъпно и за животните. Все едно носи вода или бели картофи.“

Покрай тези размишления докторът се поуспокои. Рядко спокойствие обзе душата му. Мислите му престанаха да бягат и да прескачат от едно на друго. Той се усмихна неволно.

Переделка жизни! Так могут рассуждать люди, хотя, может быть, и видавшие виды, но ни разу не узнавшие жизни, не почувствовавшие её духа, души её. Для них существование - это комок грубого, не облагороженного их прикосновением материала, нуждающегося в их обработке. А материалом, веществом, жизнь никогда не бывает. Она сама, если хотите знать, непрерывано себя обновляющее, вечно себя перерабатывающее начало, она сама вечно себя переделывает и претворяет, она сама куда выше наших с вами тупоумных теорий.

The main misfortune, the root of all evil to come, was loss of the confidence in the value of one's own opinion. People imagined that it was out of date of follow their own moral sense, that they must all sing in chorus, and live by other people's notions, notions that were crammed down everybody's throat.