Boris Pasternak Quotes

I don't like people who have never fallen or stumbled. Their virtue is lifeless and of little value. Life hasn't revealed its beauty to them.

I love you madly, irrationally, infinitely.

О какая это была любовь, вольная, небывалая, ни на что не похожая! Они думали, как другие напевают.

Они любили друг друга не из неизбежности, не «опаленные страстью», как это ложно изображают. Они любили друг друга потому, что так хотели все кругом: земля под ними, небо над их головами, облака и деревья. Их любовь нравилась окружающим еще, может быть, больше, чем им самим. Незнакомым на улице, выстраивающимся на прогулке далям, комнатам, в которых они селились и встречались.

Ах вот это, это вот ведь, и было главным, что их роднило и объединяло! Никогда, никогда, даже в минуты самого дарственного, беспамятного счастья не покидало их самое высокое и захватывающее: наслаждение общей лепкою мира, чувство отнесенности их самих ко всей картине, ощущение принадлежности к красоте всего зрелища, ко всей вселенной.

Am un chef incredibil, pătimaş de viaţă şi a trăi înseamnă a te avânta înainte, mai sus, către perfecţiunea pe care trebuie s-o atingi.

A candle burned on the table, a candle burned ... he whispered to himself — the beginning of something confused, formless; he hoped that it would take shape of itself. But nothing more came to him.

"I don't like purely philosophical works. I think a little philosophy should be added to life and art by way of seasoning, but to make it one's specialty seems to me as strange as eating nothing but horseradish."
- Lara, from Doctor Zhivago

От всичко руско сега най-много обичам руската детска наивност на Пушкин и Чехов, тяхното свенливо чуждеене от такива гръмки неща като крайните цели на човечеството и собственото спасение. И те са наясно по всички подобни въпроси, но къде ти такива нескромности — не е за тях работа и не им приляга! Гогол, Толстой, Достоевски се готвят за смъртта, безпокоят се, дирят смисъла, теглят чертата — а тези докрая се отвличат по текущите частни въпроси на артистичното призвание, покрай тяхното редуване неусетно изживяват живота си пак като лична, никого незасягаща частна работа и сега този частен въпрос се оказва общо дело и подобно на откъсната от дървото зелена ябълка доузрява в приемствеността и се изпълва с все повече сладост и смисъл.

Snow, snow over the whole land across all boundaries. The candle burned on the table, the candle burned.

Only the familiar transformed by genius is truly great.

Don't you see, we are not in the same position. You were given wings to fly above the clouds, but I'm a woman, mine are given me to stay close to the ground and to shelter my young.

He realised, more vividly than ever before, that art had two constant, two unending preoccupations: it is always meditating upon death and it is always thereby creating life.

While the music played a whole eternity went by like life in a novel

But the division in him was a sorrow and a torment, and he became accustomed to it only as one gets used to an unhealed and frequently reopened wound.

"They loved each other, not driven by necessity, by the "blaze of passion" often falsely ascribed to love. They loved each other because everything around them willed it, the trees and the clouds and the sky over their heads and the earth under their feet."

And if he were really to do good he would have needed in addition to his principles, a heart capable of violating them - a heart which knows only of particular not of general cases and which achieves greatness in little actions.