Whatever I am doing, I wish I were doing one of the other things. - Michael Crichton

Because in the late twentieth century, you couldn't seriously ask other people to think that you believed in honor and truth, and the purity of the body, the defense of women, the sanctity of true love, and all the rest of it.
But apparently, Andre really had believed it.

"Оплетеният в жици свят е смърт. Всеки биолог знае, че малките изолирани групи се развиват най-бързо. Ако оставите хиляда птици на остров сред океана, тещ е се развият много бързо. Ако ги оставите на голям континент, еволюцията им ще се забави. При нашия вид, при хората, еволюцията се осъществява предимно чрез поведението. За да се приспособим, прибягваме към нов тип поведение. А всеки знае, че новото се появява само в малките групи. Създай комисия от трима души и може би ще свършват някаква работа. При десет души нещата стават сложни. При трийсет души няма никакъв резултат. При трийсет милиона просто няма какво да се надяваме. Това е ефектът от информационните медии - заради тях не може да се случи нищо. Унищожават разнообрацието. Целият свят постепенно става еднакъв. В Банкок, Токио или Лондон... на всеки ъгъл има "Макдоналдс" или "Бенетон". Регионалните различия изчезват. В света на медиите не съществува нищо друго освен първите десет песни, първите десет книги, първите десет филма, идеи и така нататък. Хората се тревожат, че в дъждоносните джунгли на Амазонка намалява разнообразието на видовете. Ами какво да кажем за интелектуалното разнообразие, нашия най-необходим ресурс? То изчезва по-бързо от дърветата. Само че ние все още не сме го разбрали и сега се каним да оплетем едва ли не пет милиарда души в компютърни мрежи. Та това ще доведе до стагнация на целия ни вид! Всичко ще замре. Всички ще мислят едно и също нещо по едно и също време."

Once again, claims of moral superiority are used to justify extreme actions. Once again, the fact that some people are hurt is shrugged off because an abstract cause is said to be greater than any human consequences.