Romain Gary Quotes

Мисля, че в мен има някаква развейпрахщина - все още ми се ще да бъда щастлив.

Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.

Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам - това ми е първата необходимост.

میلیون ها و میلیاردها آدم توی این دنیا هستند و همه شان می توانند بی تو زندگی کنند ، آخر من بدبخت چرا نمی توانم ؟

J'ai connu et je connais encore, dans ma vie, des bonheurs inouïs. Depuis mon enfance, par exemple, j'ai toujours aimé les concombres salés, pas les cornichons, mais les concombres, les vrais, les seuls et uniques, ceux qu'on appelle concombres à la russe. J'en ai toujours trouvé partout. Souvent, je m'en achète une livre, je m'installe quelque part au soleil, au bord de la mer, ou n'importe où, sur un trottoir ou sur un banc, je mords dans mon concombre et me voilà complètement heureux. Je reste là, au soleil, le cœur apaisé, en regardant les choses et les hommes d'un œil amical et je sais que la vie vaut vraiment la peine d'être vécue, que le bonheur est accessible, qu'il suffit simplement de trouver sa vocation profonde, et de se donner à ce qu'on aime avec un abandon total de soi.

Humor is an affirmation of dignity, a declaration of man's superiority to all that befalls him.

Men sometimes die much earlier than they are burried.

I always had a strong reluctance to hurt people, which is always the best way of hurting oneself.

... Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.

"-...как е възможно след толкова години то все още да съществува, тук, непокътнато, както в първите дни? А казваха: всичко отминава, всичко се чупи, всичко изморява...
-То е само при онези, които отминават, чупят се и се изморяват...
- Какво ни е на нас с теб? Ами проблемите на двойката, това-онова?
-Какво е това "проблеми на двойката"? Или има проблеми, или има двойка.
...
- Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако той те намира за тъпа, се чувства умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното, ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство, ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е…"

Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.

از همین می ترسم. «به کسی یا چیزی عادت می کنی، اون وقت اون چیز یا اون کس قالت می گذاره.» اون وقت دیگه هیـچ چیـز برات باقی نمی مونه

"Literature "has always been the last refuge, in this world, for those who do not know where to lay their dreaming heads.

فکر می‏کنم این گناه‏کارانند که راحت می‏خوابند، چون چیزی حالیشان نیست و برعکس، بی‏گناهان نمی‏توانند حتی یک لحظه چشم روی هم بگذارند، چون نگران همه چیز هستند

«سکوت دو نفری آدمارو خیلی بهم نزدیک می کنه»