Romain Gary Quotes

یک چیز پاک توی صورتت هست. ببین وقتی به تو نگاه می کنم راحت نفس می کشم. صورت تو مثل بچه هاست. یک چیز ملکوتی توش هست. پدرسوخته!

Khi đồng điệu là thực chất và trọn vẹn, không màu mè, thì chỉ có im lặng là biểu lộ được nó ra.

ما می‌توانیم در نبردهای بسیاری پیروز شویم، اما خو گرفتن به این اندیشه که ممکن است مدام در نبردها فاتح شویم بی‌آنکه جنگ به نفع ما خاتمه یابد، شهامت فراوانی لازم دارد.

Я чуть не описался от счастья. Я вечно писаюсь к месту и не к месту. Мечтаю об облегчении.

لنی پاپ را دوست داشت . او خیلی از کسانی را که هرگز ندیده بود دوست داشت . بهترین آدم ها همان ها بودند که او هرگز ندیده بود

Надявам се, че никога няма да бъда нормален, доктор Кац, всичките мръсници са все нормалници.

. . . distance and imagination which is almost always indispensable to the birth of legends.

Je crois que c'est les injustes qui dorment le mieux, parce qu'ils s'en foutent, alors que les justes ne peuvent pas fermer l'oeil et se font du mauvais sang pour tout.

You see, deep in their hearts they’re convinced that a colonization that doesn't end in a seditious movement and massacres is not a successful colonization. Perhaps they’re right, in a way.

The trouble with hysteria is that it's contagious.

...хуморът е безшумен и благовъзпитан динамит, който ви позволява да взривите настоящото си положение винаги щом ви дойде до гуша, но извънредно дискретно и без последствия.

Some consciences are fitted with automatic answering machine that work very well. But I never got the technology under control

Я боялся ехать в Париж из-за пешеходных переходов. Натура водителя такова, что на зебрах больше всего шансов быть задавленным. Место узкое, четко отмеченное, парень за рулем может точно прицелиться.
Плюс зеленый свет, еще один шулер, усыпляет бдительность: переходи! – а ты и попался. Я всегда перехожу на красный.

Е, добре, накрая ми хрумна една идея. Когато вече не издържате, правете като мен: мислете си за свободните слонове, препускащи през Африка, за стотиците и стотици прекрасни животни, на които нищо не може да се опре - нито една стена, нито една ограда от бодлива тел, - които преминават огромни открити пространства и трошат всичко по пътя си, и събарят всичко - докато са живи, нищо не е в състояние да ги спре - каква свобода, а! И дори когато вече не са живи, знае ли човек, продължават навярно да препускат другаде все така свободно. Така че, започне ли да ви измъчва клаустрофобията, бодливата тел, железобетонът, пълният материализъм, представете си стада слонове на свобода, проследете ги с поглед, не се откъсвайте от тях, от техния бяг и ще видите, веднага ще ви стане по-добре...

Веднъж чух как моят завеждащ-отдел казва на един колега: „Този човек е празен отвътре“. Не се подвоумих, грабнах снимката на Голям Гальовник, която винаги нося в портфейла си, заедно с доказателствата за съществуването си - документи за самоличност, застраховка срещу всякакви рискове, и показах на моя завеждащ-отдел, че съм „пълен отвътре“. — Мога ли да ви попитам - каза той - защо си взехте питон, а не някакво по-обичливо животно? — Питоните са много обичливи. По природа лесно се привързват. Увиват се — Само затова ли? — Никой не го искаше.